Великата китайска стена
![Picture](/uploads/4/9/1/9/49196643/published/velika-kitaiska-stena-20-66566-500x0.jpeg?1484849963)
Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Северен Китай, издигнати през III век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзя-югуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".
Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 6000 км.
Владетеля на царство Чу - Чън през III в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 6000 км.
Владетеля на царство Чу - Чън през III в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.
![Picture](/uploads/4/9/1/9/49196643/published/3.jpg?1484850363)
Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.
През XIII век монголите прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 м височина и 6-7 м дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.
През XIII век монголите прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.
През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 м височина и 6-7 м дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.
През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).
Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.